1876-2016

140 години Априлско въстание

 

        140 години Априлско въстание – триумф или позор? 140 години от кървавия Април, след който светът научи за България. Години наред - до 1876 г. - вестниците в Англия,  Франция, Италия, Австрия и пр. почти не отделят внимание на факта, че българският народ векове наред е владян от Османската империя. За Гърция, Сърбия, Румъния и Кипър пубикациите са безчет. Засягат се предимно интересите на великите сили в този регион, но се пише и за теглилата на васалните народи. За българите – нищо. В специализирани списания се появяват от време на време пътеписи на  пътешественици, които разказват какво са видели в земите на някогашната българска държава, от която треперели и големи европейски страни и нации. България е забравена. Българите са оставени на произвола на съдбата. Затова по-будните  луди глави обикалят из Румъния и Сърбия, където създават тайни революционни комитети, купуват оръжие и се опитват да събудят и сънародниците си, и

европейската политическа върхушка. Трудно начинание.

        Добре, че Левски създава мрежа от комитети, които по-късно вдигат на въстание част от българите. Неголяма част. Априлското въстание... Величаво и трагично. Започнало с предателство на Оборище и завършило пак с предателство и набучената на кол глава на Георги Бенковски. Такава орис ни е отредена. 140 години оттогава не стихват споровете и „сензациите”. Бенковски е ту герой, първият премиер от Третото българско царство, ту е луда глава и самовлюбен кариерист. Около 30 000 души загиват по време на Априлското въстание. Наз 75000 са прокудени от родните си места. Над 200 села са

опожарени. Това са данни на български историци и изследователи. Турски източници сочат, че жертвите са около 15000, част от тях помаци и турци.

        Днес в България има над 300 политически партии. 6-7 от тях пребивават в парламента. Имаме три турски партии в Народното събрание. Премиерът на Турция Давутоглу призовава за връщане на славата и границите на славната Османска империя. От София никой не му противоречи.

Властниците у нас треперят да не би българи и турци да влязат в конфликт и да се повтори югославския вариант. Истината за Априлското въстание се разпиля по пътя ни към демокрация, който се оказа хем труден, хем измамен. В честването на въстанието има повече формализъм, отколкото истинска емоция. Вълнуват се предимно жителите на селищата, където е бушувал бунта и където са падали войводски глави, а мирното население е търсило къде да се скрие и да оцелее. Не е успяло навсякъде. Жертвите го доказват. Трябва да помним това велико въстание. То е истинската ни заявка за свобода, въпреки недоизказаните неща или съмненията. Великият Гарибалди и той накрая се отказва от революцията, предава много от своите офицери, подписва позорно съглашение. Нашите войводи се биха честно, паднаха в сраженията, но не измениха на идеята за чиста и свята република. Е, не се получиточно това, за което мечтаеха, но смъртта им не бе напразна. Благодарение на тях днес ни има.