Клетвата на въстаниците

Задължителният ритуал – полагането на клетва за вярност към родината и бунтовното дело, се извършва от свещеник Стефан Чорбаджиев в дома му или в голямата изба на Славчо Минчев.

Клетвата е написана на бледо кремава хартия с размери 20 на 34 см с черно леко избеляло мастило. Правописът й е смес от черковнославянски графични елементи, сред които преобладават граждански буквени знаци. Тя е издържана в революционен дух, но тъй като е изготвена от Божия служител, в нея е използвана и религиозна терминология, като се произнася в името на Светата троица – Отца, Сина и Светия дух.

Въстаникът се кълне, че по своя воля взима участие в народното въстание и ще се бие до последни сили „за моята България“. Той заявява, че ще се бори с оръжие с всички неприятели, догде падне мъртъв или смъртно ранен. Декларира и че ще спазва революционната дисциплина. И че най-святото и скъпо нещо в живота му ще бъде свободата на България. Ако не изпълни клетвата, да бъде поразен като Каин и проклет като Юда.

В изпълнение на положената клетва 26 въстаници от Михалци, включени в четата на поп Харитон, оставят костите си в Дряновския манастир. Сред загиналите е и поп Стефан.

След Освобождението оригиналът на клетвата е намерен в избата на Славчо Минчев, където са се заклевали бунтовниците. Това е единственият оригинал на клетва на въстаниците от Априлската епопея, запазен до наши дни. Той продължава да се пази от потомците на търговеца, които допреди няколко години живееха в Плевен, а сега са в София.

Копия от нея са предоставени на музеите във Велико Търново, Дряново, Бяла черква, Плевен, Прага и на други места. Ето и част от нейния автентичен тект:

„Елате, братя, сега е вече време! Да послужим печат на совестта, да сторим клетва пред светото евангелие под пряпореца на нашата свобода...

Аз, долуподписаний, същ син на България, заклевам ся в всеведущежо бога какво самоволно заемам участие в народното устание, за да са бия до последни сили за свободата на моята България против тиранина и неприятелите, които и да са и откъдето и да идат.

За неприятел на отечеството си считам турското правителство и всекиго, който вдигне оръжие против нас, и всичките предатели без разлика.

Ще се боря с оръжие в ръка против неприятелите на отечеството си, догде падна мъртав или ранен, инак секи може да ма застрели или общо да ме осъдят на смърт като предател.

Ако ранен падна, не дай Боже роб, под каквито мъки и да бъда, ша претърпя сичко, но няма да издам или да открия ни най-малко от плана на народната ни революция или друго, що се отнася до нея.

За най-горню нещо и за най-свето и скъпо на този свят в живота ми ще бъде свободата на България, на която в името са заклевам, че ще са бия с огнено и студено оръжие под нейното знаме.

Догде падна мъртав или са освободя от игото на тиранина, кълна се пред бога и пред человеците, е ако не изпълня сичко напълно да бъда поразев като Каина и проклет като Юда. И тъй господ и света Богородица да ми е на помощ. Амин!”

Знамето на Райна Княгиня

В разгара на бунта през пролетта на 1876 г. историята на светинята е повече от любопитна. 20-годишната учителка от Панагюрище получава нареждане от Георги Бенковски да създаде символа на бунта.

Освен надписа "Свобода или смърт", в долния край на знамето са пришити и буквите П и О за Панагюрски окръг. Лъвът на знамето е дело на Стоян Каралеев и е по образец на лъва, отпечатан на корицата на Устава на БРЦК. Буквите са изписани от Иванчо Зографа. На 22 април - деня на освещаване на знамето - Райна Попгеоргиева му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица.

Осветено е от свещеници от града и околните села. Флагът се загубва по време на Априлското въстание. Някои историци дори твърдят, че е било взето от турците.  В началото на миналия век Райна Попгеоргиева ушива още три знамена - копия на оригинала. Едно от тях е изложено в постоянната експозиция на музея, посветена на неуспешния бунт през 1876 г.

В момента знамето на Априлското въстание, ушито от Райна Княгиня, е един най-ценните експонати във Военния национално-исторически музей.

Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) през 1856 г. в Панагюрище. След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна присъства и в репортажите на Джанюариъс Макгахан.[1]След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка – първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.Имат 5-има синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце – Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев. Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове – като четирима от тях стават офицери от Българската армия – генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев.

Черешовата артилерия - 52 топчета срещу аскера

По време на Априлското въстание сред пушечните гърмежи проехтяват залповете на черешовите топчета. Във въстанието вземат участие 52  топчета – предвестници на българската артилерия.

На 22 април 1876 г. в Панагюрище забили черковните камбани. Народът се стекъл на градския площад. Бенковски прочел "кървавото писмо",  произнесъл възторжена реч и обявил въстанието. "След осветяване на Панагюрското знаме – пише в "Записки по българските въстания"  Захари Стоянов – до вечерта ние посетихме и арсенала, гдето между другите поправки на пушки и ножове работеха се твърде деятелно и  прочутите от по-после черешови топчета. Аз не зная кому дойде най-напред в главата тая мисъл, но предполагам, че тя се въведе между  нас по примера на Кара Георгя във време на сръбското въстание. Главният майстор на черешовите топове беше панагюрецът Никола Бинбашев.  Тия топове имаха дължина 2 – 2,5 метра, калибър като на горските топове, стегнати на три-четири места с яки железни халки и поставени  върху две колелета, както обикновено биват същинските топове."

На 26 април четата на Бенковски посещава въстаническия лагер на Еледжик. "Трябва ли да ви казвам – пише Захари Стоянов, – че в  тукашния арсенал кипеше деятелност, че и тука се дълбяха черешови топове? Ще кажа само, че в тукашния арсенал работеха най-много  майстори, на които главен майстор беше Стоян Иванов от с. Мухово. Тоя последният практически беше се научил да работи иглени пушки и  пищови от системата "Лафуше". Аз видях един пищов от тая система, направен от него на Иван Ворча с марка отгоре на желязото "Уста  Стоян Муховиенин, 1875 г. № 1", който стреляше куршуми на 400 крачки и биеше много по-добре, отколкото калпавите европейски  револвери."

Българската черешова артилерия има слаб боен ефект. Но е  твърде силно морално въздействие както върху въстаниците, така и върху турския аскер и башибозука.

Турците пленяват над 10 дървени топчета. А едно от двете топчета от Маньово бърдо те откарват в Пазарджик и оттам чак в одринския  затвор заедно с четирима въстаници и две знамена. За документация турците снимат топчето и тая снимка е публикувана в някои английски  вестници.

В историческия музей на Брацигово може да се види днес едиственото запазено черешово топче от Априлското въстание през 1876г.

Помакът Ахмед ага Барутанлията изкла Батак

В Батак българи християни са били зверски изклани от българи мохамедани от съседните села.Истинските убийци на близо 9000 мъже, жени и деца в Родопите са именно помаци, най вече от близките села Барутин Чепинци и други, както и малко турци ЮРУЦИ от близка махала.

Масово обаче у нас се насажда теорията, че турците са получили заповед от султана да сринат до основи Батак. Заповедта идва от пазарджишки големец също помак.

Ахмед ага Касалицки, известен още като Барутанлията и палач на Батак,  е помак, полицейски инспектор на Доспатската нахия, разположен в село Барутин и е един от предводителите на башибозука, смазал бунта в Батак през Априлското въстание в 1876 година.

Той се заселва постоянно в село Барутин, като дълго време заемал длъжността на полицейски началник на Доспатска нахия. Участва в потушаването на Априлското въстание в Батак през 1876 година. След въстанието Османската империя се опитва да измие ръцете си, като хвърля вината изцяло върху башибозука и за целта инсценира международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил. Барутинлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия, но след подписването на Берлинския договор през 1878 година е освободен и се върнал в Барутин, където се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък. През 1880 година Ахмед ага Барутинлията е назначен като охрана на делегацията на Османската империя, изпратена в село Селча да се срещне с делегацията на Източна Румелия, които трябвало да договорят предаването на Тъмръшката република на Източна Румелия. Според житието на Баташките мъченици, Ахмед ага умира през 1881 година от проказа, от която се разболял в Диарбекир.

В житието на Светите Баташки мъченици, той е сравнен с "евангелският Ирод детеубиец", но за разлика от последния, Ахмед ага не оставя живи майките и бременните жени.